„Животът невинаги е забавен. Уви, няма как постоянно да се заливаме от смях. Но пък е възможно с усмивка да преминем през отрязъка от време, който ни се полага. Или поне да опитаме.“ Това е щрих от философията на Георги Мамалев, който вече 50 години умело преплита комедията с драмата в Народния театър като Аврам Совалката в “Опит за летене” на Радичков, Сречко Розмарина и Бато в “Сборен пункт” от Душан Ковачевич, Загорецки в “От ума си тегли” на Грибоедов, Вазовият Фратю в “Чичовци”, Дромио в „Комедия от грешки“ и Пък в „Сън в лятна нощ“ от Шекспир, Шура Балаганов във „Великият комбинатор“ по Иля Илф и Евгений Петров, Рафаеле в „Призраци в Неапол“ от Едуардо де Филипо, Пазачът в „Последната нощ на Сократ“ от Стефан Цанев, Неразумният в „Рейс“ и Чиновникът в „Сако от велур“ от Станислав Стратиев, Симо в „Да се провреш под дъгата“ от Георги Марков, инспектор Тръскот в „Обир“ от Джо Ортън, Геноле в „Аз плащам“ от Ив Жамиак.

Актьорът, току-що празнувал 74, е от малкото известни мъже на сцената и екрана, за които времето сякаш е спряло. Не само защото всеки ден изминава по няколко километра в Южния парк. Духът му е силен. А в маймунджилъците на неговия скъперник по Молиер – най-новата му роля в академичната трупа, има много и от ярките персонажи в дипломните представления във ВИТИЗ. Още оттогава умее да се разпищолва, съчетавайки ирония и самоирония, черен хумор и гротеска. Но е различен от тъжния клоун в стила на Парцалев или Константин Коцев, от които се учи. Неслучайно от ВИТИЗ директно прекрачва в Народния театър. Темпераментът му трансформира в движеща сила всеки от образите, позволявайки му да се дистанцира от масовите майтапи, типични за халтурите. Съчетава енергията на жанровете, заличавайки границите между смешното и тъжното, така както се случва в истинския живот. Но винаги е позитивен, затова го наричат „човек за обичане“. Режисьорите го харесват, традиционно е пълен с идеи. В киното му позволяват всякакви импровизации – във филмите и в сериалите. Той е в казармата, когато Христо Писков и Ирина Акташева го викат във Варна, за да го снимат в “Като песен”. Дебют при двама от най-големите кинаджии се оказва огромният му късмет в седмото изкуство, за да стигне до “Записки по българските въстания”, „13-та годеница на принца“, „Звезди в косите, сълзи в очите”, “Бъди благословена”, “Двойникът”, „Господин за един ден“, „Константин Философ“, „Адио, Рио“, „Летете с Росинант“, „Летовници“… Народът, чието най-голямо забавление през соца и непосредствено след него е пред телевизора, аплодира героите му в „Клуб НЛО“ – майстор е на малкия човек, чието голямо чувство за хумор го превръща в емблематичен зевзек. „Хората те уважават заради това, което вършиш. Името и популярността идват по-късно“, категоричен е той. И споделя, че не се плаши от времето, а от пороците на човеците.

Георги Мамалев: Доигравам мача като актьор
Успехът е нетраен. Неуспехът не е вечен

– Как успяхте да се задържите толкова време в Народния театър, господин Мамалев?
– Това е най-големият, най-силният, най-мощният театър в България. Репертоарът му е много интересен, има постановки на европейско ниво. Вече от няколко сезона играя Големанов в едноименната пиеса и залата е пълна. Хората искат да гледат реалистична, социалнополитическа комедия и режисьорът Стоян Радев направи всичко възможно, за да звучи тя по-съвременно. Всички играем така, сякаш събитията се развиват сега, което си е и така. Ст. Л. Костов пише „Големанов“ преди 100 години, без да подозира, че всичко, което се случва в пиесата, един ден ще се превърна в действителност. Една от героините пита Големанов „Кой да стане министър на търговията?“, а той отговаря: „Ох, не знам, толкова комбинации се развъртяха, че направо ми гръмна главата“. А шефът на партията, освен че стана министър-председател, взе и външното министерство. Това е истинската и силна драматургия – която и след 100–200 години пак звучи актуално. Има много други подобни реплики в постановката. От една страна е хубаво, но от друга е тъжно, че за 100 години политическите нрави не са мръднали.

– Спомняте ли си вашия дебют на академичната сцена?
– Мои кръстници са Любо Кабакчиев и Георги Георгиев-Гец в „Опит за летене“ на Йордан Радичков. Навремето, за да останеш в системата на столичните театри, дебютната роля се играеше пред комисия. Правеха се специални афиши. Моят дебют беше с Аврам Совалката в „Опит за летене“. В края на спектакъла Любо Кабакчиев и Георги Георгиев-Гец ме изведоха на сцената, за да ме представят на комисията и публиката. От няколко години отново играем „Опит за летене“, но вече съм в ролята на Даскал Киро. Сега обаче няма много млади комедийни актьори. Не знам защо комедията често се счита за нещо глупаво. Такова е отношението на гилдията към комедийните актьори. Не само у нас. Режисьорите често бъркат и смятат, че щом някой е грозничък, значи е смешен. Но не е така. Има комици, които са хубави, но играят смешно. Комикът се ражда. Да, той не получава признанието, което заслужава, но пък се превръща в любимец на публиката.

– Удовлетворен ли сте от своя път?
– Когато дойдоха промените, вече бях на определени години, а и трудно можех да работя тази професия някъде другаде. Изминал съм пътя от малкото село, през по-големия град до центъра на София. Да, огромно щастие, късмет и отговорност е да съм толкова време в Народния театър с много големи актьори и режисьори. Доволен съм! Мечтаех си за някои роли и ги изиграх: като Ричард III, чиновника от „Сако от велур“ и Големанов – най-мечтаната ми роля! Доигравам мача, карам последни обиколки. Като актьор това са последните ми роли, така че не ме питайте какви са бъдещите ми творчески планове. На тази възраст да имам големи творчески планове звучи несериозно. Реалист съм. Наскоро се шегувахме с колеги, че навремето момичета ни спираха, за да признаят колко ни харесват. Сега младите госпожици казват: „Баба много ви харесва“ Актьорът умира, когато си отиде и последният му зрител. Така че в историята остават единствено наистина гениалните като Чарли Чаплин. Съществува израз, че ние, актьорите, пишем с пръчка в бързотечаща вода – постепенно с времето всичко си отива.

– Но вашият отпечатък в театъра, киното и телевизията е твърде сериозен, няма как да бъде отмит от времето…
– За да ти се случват хубави неща в тази професия, не е въпрос само на талант и късмет. Славка Славова казваше, че талантът е като свещ и трябва да я пазиш, за да гори по-дълго. Радвам се, че и досега хората харесват „Оркестър без име“ и могат да ни видят цялата тумба млади и хубави. Вече над 40 години се гледа и дано да продължи, защото има безброй филми, за които хората не се и сещат. Факт е обаче, че има филми, трудни за гледане. Но да не забравяме, че киното се прави с пари, а голямото кино – с много пари. В театъра е различно, той се развива добре, колегите играят много, има публика. Но в световната драматургия няма достатъчно роли за възрастни актьори. Не се имам за легенда. Не съм направил нещо кой знае какво, просто си свърших работата. От дете мечтаех да стана артист и го изпълних. Общувах с големи артисти, което е много важно.

– Неведнъж сте критикувал нравите в обществото ни. Какви, според вас, са причините за деградацията?
– Много са. И ще ставаме все по-зле. С навлизането на технологиите хората се променят, заживяват все повече с апарати, отколкото със себеподобни. Ако човечеството се развива така, в един момент няма да има нужда от него. Няма да има нужда от хора. Защото апаратите, изкуственият интелект няма да замърсяват околната среда. Те не използват никаква енергия освен електричество и ще могат да се зареждат от слънчевата светлина. По този начин ще бъде спасена Земята, но ще бъде ограничена свободата на човека да се развива. В бъдеще военните конфликти няма да са между войници, а между роботизирани армии. Като видиш в парка момче и момиче, те се взират в телефоните си. Не си говорят, не се прегръщат, както правехме ние навремето. Техниката стана по-важна от човека и от човечността. Да, преди живеехме по-бедно, но имаше човещина и общуване. Не можем обаче да спрем развитието на технологиите.

– Имал ли сте предложения да влезете в политиката?
– В началото на демокрацията, когато всичко беше много възторжено. Но, слава Богу, трезво ги отказах. И досега съм привърженик на демокрацията и съм евроатлантик.

– Синовете ви имат дипломи от Европа и Америка, съжаляват...

Филтър

Message History

Delivery option(s)